|
Здравейте, Пиша тази тема, за да разсея мита около ПИБ, според който ПИБ са най-добрата банка в България. Истина е, че преди 2 години бяха супер. Страхотно обслужване, хубави офиси, в клон Енос, където ходех, имаше паркинг за клиенти - нещо, което в Биохим и ДСК - другите 2 банки, които съм ползвал - винаги ми е липсвало. Никога не съм висял на опашка, никога нищо не ме е смущавало. До миналото лято. Маркер за говняста, която по неразбираеми за мен причини завладя ПИБ беше фактът, че охараната на входа на банката спря да отваря вратата пред мен, като влизам, а започна да излиза, щом паркирам колата, и да ме гледа подозрително, дали съм клиент или трябва да се разкрещи, че съм паркирал на служебен абонамент. Появиха се опашки. От общо 6 работни места за обслужващите клиенти само 3 или рядко 4 бяха заети от служители на банката, за разлика от местата за чакащи, които бяха винаги пълни. 30-40 минути стана норма във висенето в банката. Както и да е, все още воден от хубавите спомени реших да установя трайни отношения с ПИБ. Изкарах си дебитна карта от кредитен тип в долари, за да пазарувам с нея в Интернет, направих си няколко сметки и реших да си пусна онлайн банкиране, за да мога да плащам ток, вода и т.н. от къщи. За да стартирам онлайн банкиране ми бяха необходими 7 телефонни разговора и 3 ходения до клона на банката, защото се оказа, че попълването на онлайн формуляр за онлан банкиране не прави нищо, след това трябва да стане на място. Служителите от електронния им клон се държаха потресаващо, когато се обадих с въпроси относно онлайн банкирането. Обясниха ми, че задавам елементарни въпроси. Наложи се да се разкрещя, за да получа кратък и ясен отговор, каква е разликата между две от опциите на сайта с онлан банкирането. Хем не е като да са се престарали да дадат информация на сайта - не намерих help, не намерих faq... Търсих, преди да се обадя в банката. В крайна сметка, след 2 седмици занимавка с банката и нейните служители, подкарах онлайн банкиране. Междувременно реших, че дебитната карта от кредитен тип не ми трябва вече и подадох заявление за закриване. Докато се случваше всичко това, една от служителките на банката периодично ме захранваше с реклама на кредитни карти и постоянно ме питаше, защо не си изкарам такава. Накрая, облъчен и нищо не подозиращ, го направих. Мастеркард с 500 лв лимит. Отидохме на море, картата се поизпразни. На заплата си покрих кредита. После започнах да я ползвам за пазар. Стана ясно обаче, че в София твърде често магазините нямат ПОС терминал или просто е повреден, но за сметка на това имат банкомат на витрината. Добре, детето наистина няма мляко, ще купя с кредитната карта, но във Фантастико млякото е свършило. Ок, ще купя от аптеката до Фантастико. Да, но не им работи ПОС-терминала. Ок, ще изтегля 20 лв от банкомата на Фантастико. ОПААА. 3 лв комисионна за транзакцията. 15% оскъпяване на бебешкото мляко. От този момент започнах отново винаги да си нося кеш. Това обаче леко обезмисли кредитната карта. В крайна сметка спрях да я ползвам и до днес си виси на някакъв кредит, защото парите все ми трябват за нещо по-спешно. И заради това вече съм се набутал поне 50 лв за лихви. Не, че за конкретната ситуация не съм си виновен сам - но в крайна сметка, това е идеята на кредитната карта - да ползваш кредит и да плащаш лихви за това. Начинът да не се набутваш всъщност е да нямаш кредитна карта. Дойде време да си прибера неснижаемия остатък от закритата дебитна карта от кредитен тип - защото при закриване има 2 месеца, през които парите ти стоят замразени от банката. За този вид карта това са 50 USD. Изчаках 2 седмици след изтичането на срока, обадих с епо телефона, казах си ЕГН-то, казаха ми, че мога да си прибера парите и отидох. На място обаче се оказа, че не мога да взема никакви пари. Още по-зле, служителката ми заяви, че по справка дължа на банката пари по тази карта, а не банката на мен. Тъй като настоях з аяснота, тя се обади в картов отдел и от там обясниха, че банката ми дължи примерно 40 USD, но те още за замразени без никакво обяснение защо. После служителката се обади още някъде и от там стана ясно, че банката все пак ми дължи 51 USD. Само че не мога да си ги взема, защото са замразени и защото счетоводната система на банката твърди, че всъщост аз имам да плащам на банката. Отпратиха ме с думите, че ще направят всичко възможно, за да оправят бозата. След 1 седмица отново бях в банката. Супер, но нищо не се беше променило. Намерих служителката от предния път и тя с виновен тон ми каза, че ме е забравила. Да съм се бил обадил на следващата сутрин преди 10, за да й напомня. На следващата сутрин не можах да се обадя, защото бях ангажиран. Обадих се в 1 на обяд. Каката ми обясни, че е супер заета и да се обадя в 4. Отебах, защото всичко това взе да ми писва. След няколко дни направо отидох в банката. И, познайте. НИЩО не се беше променила. Този път се разкрещях пред цялата опашка. Кокошката на гишето се притесни и взе да мрънка нещо. Да, ТОВА свъши работа. Върнах се след 2-3 дни и с един месец закъснение си прибрах неснижаемия остатък. И, за да е по-интересно, продължавам да получавам на домашния си адрес писма от ПИБ с някаква отрицателна сума по доларовата закрита карта. Без дата. Без обяснение, какво е това. Когато се обадих в банката да питам, просто ми казаха да не се притеснявам, това бил проблем в системата им (все едно системата им САМА опакова и изпраща писма по пощата) и че всъщност тези писма нищо не значат. И това добре. След тази история, в която в рамките на цял месец банката НЕ ЗНАЕШЕ какво става с парите ми и не можеше да ми каже официално колко мои пари седят депозирани при нея, реших да прекратя взаимоотношенията си с нея. Закрих всички сметки, освен крединтата карта, и прекратих онлайн банкирането. За целта се наложи да попълня и подпиша исгурно 30 листа - три имена, ЕГН, три имена, ЕГН, три имена, ЕГН ... Докато си седях и попълвах, нещо взе да ми става дискомфортно. Накрая неудобството нарастна достатъчно, за да му обърна внимание и открих, че на едно от съседните бюра някаква бавнкова кучка КРЕЩИ от поне 5 минути по телефона на някакъв клиент. Ма крещи така, че мислите вече не мога да си чуя. Погледах я малко, послушах я, как крясна на клиента по телефона, и най-сетне ми писна и казах достатъчно високо, за да ме чуе - ако обичате, престанете да крещите, не съм длъжен да ви слушам. Женската малко намали тона си, без да ме погледне, без да се извини, всъщност все едно не съм там. мноо яко. с огромен кеф ударих последния параф, че се отказвам от последната сметка, и си тръгнах. Иии, така, днес изненадващо се оказах от другата страна на телефонната слушалка на служителите на ПИБ. Разбрах, как се е чувствал милият човечец, по който крещяха. Звъни ГСМ-то ми. Непознат номер. Вдигам. - Роджър Доч? - Да. - Обажда се Бла Бла от Първа Инвестиционна Банка, във връзка с кредитната ви карта Мастеркард. - Да? - Имате просрочени задължения в размер на 47 лв и трябва незабавно да ги покриете. - Добре. - Това положение е неприемливо за Първа Инвестиционна Банка. - Добре. - Кога ще ги покриете? - Ще видя. - Моля? Хм. Обожжавам да ме карат да повтарям. А и да си призная, тонът не беше като в "Моля, не ви чух?", а по-скоро като в "Моля, какво точно каза?" - Не ме ли чухте? - викам. - Не, не ви чух. - Казах, че ще видя. - Това не е отговор! Леле, като чух "Това не е отговор!" наистина ми прекипя. И без това тонът на този човек беше супер груб и рязък, все едно рзговарям с дежурния в полицията, а не със служителче в банка, на която съм клиент. - Какво значи "Това не е отговор!" бе? - попитах аз. - За последен път "Това не е отговор!" чух в казармата, когато след поздрав пред строят ефрейторчето крещеше "Това не е отговор на 20 войника!". Тук, още докато говорех, личността отсреща също започна да говори. Първо млъкнах, за да чуя, какво казва: - Да, не е отговор. Веднага ми кажете, кога ще покриете задължениятя! В договора ви с банката никъде не пише, че можете да не си покривате задълженията по кредитната карта! ХАХАХА. Супер, а за какво плащам лихва? И изобщо, как успя да го измисли това този смешник. - В договора - отговорих супер избеснял - също не пише, че може да ми звъните и да ми дрънкате глупости. - Банката ... - започна служителчето, но го прекъснах. - Абе оправяйте се. И затворих. И така. Вече закрих кредитната карта. Това беше последното, което ме свързваше с ПИБ. Чувствам се, все едно едва съм се измъкнал от обществен кенеф. Отивам да се изкъпя, за са измия гнусотата от общуването с тези странни хора. ПИБ no more.
|
