|
Нямам думи. Хижите не са просто търговски обекти. Човек влиза там с представата, че ще намери местенце, на което да се постопли в планината, ритуално да изпие по един чай, а често те са и единственото място, където наоколо можеш да срещнеш жив човек, с когото да си продумаш няколко думи. Хижата е храм в планината. Тя е символ на взаимопомощ и гостоприемство. Първите хижи са създадени с доброволния труд на стотици планинари. В полза на обществото е създаден и Българският туристически съюз, чиято собственост е хижа Селимица. Ето какво се случи. Вчера решихме да съчетаем полезното с приятното, като се разходим до Селимица и като се отбием в хижата, за да вземем интервю от хижарите, което да публикуваме на сайта www.kladnica.com. Ако мисията ни беше успешна, сега щяхте да четете тук интервю с хижаря. Щяхме да получим отговори на много въпроси, които въпреки обширната налична информация в интернет, все още не са намерили отговори. Колко струва нощувката, необходимо ли е да се прави резервация, как изглеждат стаите, какво има в менюто и прочие въпроси - все интересни, важни и полезни. И така, след кратка разходка, влязохме в хижата, седнахме на едниствената свободна маса, разменихме по няколко думи с туристи от съседните маси и зачакахме да се появи някой. Поръчахме си по един чай, една-две коли. Обслужи ни около 55-60 годишен мъж с мустаци, който даваше вид на господаря тук - точно който ни трябваше. На въпроса "Вие ли сте хижаря...?", без да ни изчака да довършим изречението, господинът каза "Да, аз съм хижарят, но поръчката Ви е малка, само ще ми заемате маса ...". Един вид бяхме помолени, любезно, да освободим масата и напуснем хижата. Защото ни била малка сметката! Когато му казах, че сме имали идея да направим интервю за нашия сайт, да направим добро за туристите, а и за хижата, той най-арогантно, без въобще да се трогне, заяви, че не му пука - да пишем каквото искаме и без това клиентите му били прекалено много. От други туристи по-късно разбрахме, че и те са имали същите проблеми - "Едно кафе не можеш да изпиеш..." "Вън търговците от храма". Не за пръв път се пише за покварата на планинарските ценности от страна на алчни за пари управители на хижи. Скоро, миналото лято, хижар в Пирин беше налетял да бие туристи задето си опънали палатки вместо да отседнат в хижата. Дали наистина парите толкова променят хората?!? Как ли ще ръководи хижата си хижарят на Селимица, когато до нея заработи новопостроеният хотел там? Когато там ще има повече от едно място и за напитка и за обяд, и за подслон. Наистина, днес той е монополист в района на Селимица, където всеки уикенд има по няколко стотин туристи, но утре няма да е така. Това не е важно. Важното е, че ние си направихме най-красноречивото интервю с хижар. За съжаление, огорчени сме, но в наше лице, този хижар си спечели обществени наблюдатели, които ще следим под око неговото поведение. Именно, защото, хижите са обществено място за всички в планината. Голям резил е това да се случва точно с втората най-стара хижа на Витоша след Алеко. И жалко, че този хижар, ще накара много хора да заменят посещение на Селимица с посещение на някое друго красиво място. Хижата се стопанисва от БТС - София, бул. В. Левски № 75, тел. 02/980-12 85, 0896/ 688 320, 0896688 319 и ОП "Спортни имоти", община Перник, гр. Перник 2300, пл. Св. Иван Рилски № 1А, според информация от уебсайта на Българския туристически съюз.
|
