|
Здравейте!
Тези от вас, които решат да кандидатстват за работа във верига супермаркети "Дар", ги съветвам изобщо да не си правят труда.
Седя си аз, търся си работа и по едно време ми звънва телефонът с покана за интервю. Чудесно! Отивам във въпросния магазин в ж.к. "Младост-3", където се редяхме поне 16-17 човека. Една на пръв поглед симпатична женица (която се оказа като щраус после, т.е. само се покриваше) на име Валя проведе събеседването и се разбрахме да ме назначат като служител за зареждане на стока с работно време 2х2 при 12-часови смени. Добре...
Първия ден ми казаха да отида в ж.к. "Гоце Делчев" да си взема блузката и после ме пратиха в магазина (на другия край на София). Такам, да знаете първите 6 дни (при мен бяха 9!) са учебни и се плащат наполовина. Както и да е...отивам аз и ме слагат на щанд "Сирена и салати" под претекст, че един-два дни ще съм тука, за да мога при извънредни ситуации да помагам. Хубаво, колеги сме - можем да си помагаме. На следващия ден ме слагат на шанд "Колбаси", на третия - на "Топла точка", после пак бях на сирената. И ми казват, че останалите дни за обучение + още 3 ще ми бъдат за обучението на каса (а аз изрично бях казала, че не искам там). Но...нямах право на избор.
Хубаво, казах, че напускам и веднага въпроса "Ама защооо?"...защо ли!? И се започна...по 6-7 дни работа по най-малко 10 часа, работих и на Бъдни вечер, и на Нова година до затварянето на магазина, и на сутринта на Нова година с отварянето бях на работа. А от договорената заплата (която заслужих с всичките ми часове) около 700 - 750 лева, получих по-малко от 550 лева под претекст, че съм имала много учебни дни. Да не говорим, че на 10-то число ми се полагаше аванс (до 250 лева), но тактично ме бяха пропуснали и с много зор към 17ти си взех 100те лева. Все имаш някакви измислени касови минуси, все някакви глоби за странни неща, обядваш 30ина минутки (на фона на 14-часовата ти смяна) и те следят да не би да си позволиш още някоя друга секунда... Управителката Нина непрекъснато за нещо пищи, а заместник-управителят Румен ѝ е като бек-вокал. 80% от колегите са селяндури (не селяни! - моля, правете разлика!).
Най-вероятно ще отегча някого с този роман, но исках подробно да опиша ситуацията в тази фирма.
Да обобщим: умни и можещи хора, не правете грешката да започвате работа там!
Успех на всички!
|
